Връх Марагидик

Връх Марагидик е един от най-красивите в Средна Стара Планина. Намира се над град Априлци и е познат още с името „Русалка“. Висок е 1889 метра и от върха му се открива красива панорама към Априлци, цялото поречие на река Видима, към част от Северния Джендем и Предбалкана. Най-лекият маршрут за изкачването му започва от квартал  Острец, в град Априлци, минава през махала Боевци, по Острешка  река, до местността Христова стружна. От Христова Стружна се продължава по добре маркирана пътека през букова гора. Тя води до билото на Стара планина и хижа Тъжа. От нея за около час се стига до върха, минавайки през местността Табите. Много по-живописно и предизвикателно е изкачването директно по стръмния североизточен склон. Тясната и стръмна пътека се открива трудно от незапознатите хора и е известна само на местните. Маршрутът започва от махала Маришница или от кв. Острец след разклона в махала Боевци и пътя по поречието на река Рибна и преминава през местността Бунаря, където признателните хора от района са изградили паметник на четата на Цанко Дюстабанов.  Маршрутът от центъра на кв. Острец през поречието на река Рибна до върха отнема около 4ч пеша.

За връх Марагидик се разказват много и различни легенди. Една от легендите е за за княгина Мара – сестра на цар Иван Шишман. Обречена за харема на султан Мурад, на път за Одрин тя минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъжа и на името на върха и прохода източно от него – Марагидик (Марин проход).

Друго предание разказва за сестрата на Крали Марко – Мара. „При нашествието на турците тя помагала на брат си в отбраната на прохода и загинала в скалистите пазви на върха...“ Трета легенда разказва за смела българка от този край, хвърлила се в бездните и намерила смъртта, за да се спаси от поругаване от поробителите. И още една, за хубавата и капризна мома Мара, която обещала да стане изгора на този момък, който на ръце я изнесе на челото на стръмния връх. Намерил се такъв юнак, но на върха той умрял от изтощение.