Хълм Света гора, Велико Търново

Света гора е хълм, който се намира във Велико Търново. През Второто българско царство е бил духовно и книжовно средище в средновековния Търновград. Днес в подножието на хълма Света гора е разположен едноименният съвременен квартал „Света гора“. Хълм Света гора бил културният и просветен център на старата столица, а също така и на целия европейски югоизток. Днес на него се намира Великотърновският университет. Хълмът се нарича Света гора, защото през средновековието тук се намирали няколко манастира, между които и манастирът „Св. Богородица Одигитрия“, в който Евтимий Търновски преместил книжовната си школа от манастира „Св. Троица“. Хълмът Света гора представлява четиристенна пирамида срещу центъра на града и свършва с едно от най-живописните места на Велико Търново — парк „Асеновци“. Вторият ръб на хълма е срещу гората, третият — срещу с. Малък чифлик, а четвъртият — срещу моста в кв. Света гора. От течащите води на хълма Света гора, които описал Григорий Цамблак, днес не са останали никакви извори. През първите десетилетия на XX в. само един поток (т. нар. Тъмен поток) се спускал и вливал в Янтра до гара Велико Търново.Най-долната част на равнината около потока се наричала Бедянка, защото през XIX в. жените идвали тук да белят платна. До манастира „Св. Богородица Одигитрия“ имало кладенче, наричано Безкаменното кладенче. Пътят, който вървял успоредно с Тъмния поток, наричали „винарския път“, защото от него през реката се излизало направо в лозята на м. Мармарлия. При този път се намирало Трескавото кладенче. От него вземали вода, за да се лекуват болните от треска. Хълмът Света гора се мие от три страни от р. Янтра, която тук също образувала вирове: единия — под моста към Света гора, а другия — „бояджийския вир“ — между двата тунела по жп линията.Тук майсторите бояджии през XIX в. изпирали боядисаните платна и прежди.